Вървя сама през пустоща,
а пред мен са хиляди лица..
Познати и непознати,
любими и нелюбими...
Вървя и мисля за това
да живея или да умра...
Търся отговор във мен , във тях
но виждам само празнота.
Погледи студени, безразлични,
само хора без душа...
Търся  зрънце красота,
заради което да живея!
Но в пустоща усещам
само самота ....
Вървя и дишам ,ДА,
жива съм , но без душа.
Жива съм , но на ШЕГА ..!