За малките и големи неща в живота ми ....
Често се питам какво искам от живота , какво е това което може да ме направи наистина щастлива ?
Тогава започвам да мечтая за куп големи и неосъществими на пръв поглед неща....Е, няма да ги изброявам , за да не ви отегча или за да не ме помислите за тотално побъркана :)
Мечтаейки си обаче се замислям и за моментите , в които съм била наистина щастлива досега ....
Щатлива бях като дете ... всичко ме радваше и най-малките неща . Зарадвах се когато мама ми подари костюмчето за първия учебен ден , когато ми сложи панделката на главата и ми изля една чаша вода за късмет преди да отида да се запозная с първата си учителка и със съучениците си ...
Когато бях малка обичах да рисувам ... не ми се отдаваше много , но винаги го правех с усмивка на лицето ..Винаги крадях моливите на брат ми , защото той не ми ги даваше " Няма да ми хабиш моливите за глупости " казваше той . Е , да нали той е художникът в нашето семейство много ясно че няма да ги даде на по-малката си сестра .. Няма значение аз пак му ги взимах :)
Сега да дойдем към по- близкото минало ...
Щастието вече се измерваше в други неща .. а не нова кукла Барби или нова книжка за оцветяване,
Първата целувка ... сърцето ми се свиваше , не дишах , не знаех какво правя и въпреки това бях НАИСТИНА щастлива !
Първата любов ... засега и  единствена .. Е , по това време мога да кажа , че бях много щастлива и моментите на истинското щастие са прекалено много за да ги изброявам .. Но за да ме зарадва момчето Х трябваше просто да ме погледне с дълбокия си поглед и ето , вече се разтапях ...само две думи  ме караха да летя  "Обичам те " ...
Веднъж ми подари надуваем чук ... хах много се зарадвах..
Или пък онази роза  за шестата ни месечинка .. още стои вкъщи и макар и суха е не по - малко красива !
Толкова хубави моменти .. но думите не стигат , а и да не ви отегчавам :)
Още по-близкото минало ...
Седемнадесетият ми рожден ден .... Един от най - щастливите ми дни в последните месеци ! Един букет от Вил и Гига и безброй прегръдки и целувки ... истинско щастие !
Нещото ,което ме развълнува почти до сълзи  .. Когато отворих кутията с бонбони .. Какво беше това ? Писмо ? За мен ? Но от кой ? Не пишеше , но нямаше и нужда веднага познах нейния стил на писане :)) Това беше от Данито  .. прекрасен човек , а нещата които ми беше написала .. всеки си мечтае да чуе нещо подобно ! Беше го написала на скъсан лист от тетрадката й , с обикновен син химикал без дори да се старае .. но за мен беше най- хубавият подарък , който получих . Това луксозно листче получи почетно място в плика с най-важните за мен картички и писма !
Сега .. сега май пак почвам да се влюбвам или по-точно имам си една слабост , която като ме погледне ми секва дъхът :)) Но да кажем , че това е едно дестко увлечение , зашото съм с доста детски акъл .. трябва ми повечко време за да порастна :)
И какво сега май малките неща ме правят достатъчно щастлива .. ами да ама като не ги забелязвам ...  като някой кон с капаци си гледам странните мечти и забравям за истински важните неща .. малките неща , тези които на пръв поглед изглеждат като незначителни ...
"Какво е един поглед пък ? " ще кажат някои .. един поглед е всичко защото в него можеш да видиш най- съкровените мисли на един човек !
"Какво е един надуваем чук , поне да беше пръстен или гривна ! " сигурно си мислят някой от вас докато четат , но надуваемият чук е много по- значим , той е мултифункционален ! Можеш да биеш гаджето , когато не те слуша , можеш да удряш и себе си когато си направил някоя глупост :))) Но най - важен е защото беше подарен от най- важният човек за мен по онова време ! И скъсан чорап да ми беше подарил пак щях да се зарадвам ! Но най - важното беше , че ме обичаше и това винаги ще си остане някаде натопло в сърцето ми ....
Там са скрити и най-важните малки - големи  моменти ,които са ме карали да се чувствам щастлива и сега споделих една много малка част от тях и с вас ...
 За малките и големи неща в живота ми ... остава недоизказано .....

Малките неща в живота ... :)