Чувствам се невидима ... невидима за теб любов ! Не ме ли виждаш ? Не виждаш ли тъгата в очите ми , когато ми говориш за нея , не чувстваш ли  болката .. тя е толкова силна !  Нима си сляп ? Или просто наистина съм невидима ... Чувствата ми не са от значение . Всякаш и да изчезна от лицето на земята няма да има значение , ти пак няма да забележиш . А името ми .. Дали го помниш още ? Отдавна не си го изричал ...
Говориш ми  .. гледаш ме , но думите ти увисват във въздуха а погледа ти е така празен , все едно говориш на стената или на някое дърво .. Това съм аз за теб просто даденост , знаеш че когато и да се обърнеш все ще съм до теб ! Но не знаеш колко те обичам , не знаеш колко ме боли ... И никога няма да узнаеш .. не заслужаваш ти !  Обричам те да не научиш никога колко си бил обичан и как си можел да обичаш , не ще усетиш никога щастието което си можел да усетиш . Стои при нея и нещастен ти бъди , а аз ... дори и да боли сърцето пак за тебе ще тупти завинаги ...