Тя отново разпери крила и полетя ...
Носеше се високо и наблюдаваше Света
Всичко изглеждаше толкова малко..

Казах ли ти ... казах ли ти че съжалявам
Май забравих да ти кажа ....
Е казвам го сега ... найстина съжалявам !

Не бях си и мечтала за някой като теб !
Без дори да ме попиташ разтопи сърцето ми от лед ...
Студа пропъди с твойта нежна топлина

Отдавна не се бяхме срещали ...
Дори забравих как изглеждаше ?
Но днес , днес отново те познах

Вали дъжд ... колите забързани подминават хората  и ги  измокрят до кости ..
Ето ги и тях .. забъразани носят тежкия багаж
Сърцата им бият забързано, пулсът е ускорен .. Трябва вече да се качват  на влака и да поемат по дългия и изморител...

Вятърът нежно поклаща косите й
Тя усеща слънчевите лъчи , галещи кожата й
Усеща лекото тресене на влака

Докосвам те бавно , плахо дори
защото всеки допир до тебе страшно боли
Очите мигновено , безпощадно изгаряш

How does it feel...
to know that  you"re not real
to realise that you are just a doll

Днес те видях ...
Не можах да те погледна в очите
Трудно успях да сдържа сълзите

Сгушвам се във теб като мъничко дете
и усещам как шастливо играе моето сърце
До тебе свита за нищо друго не мечтая

Беше всичко , всичко за мен
но погуби го само за един ден
Успя да убиеш любовта

Потъвам в синевата на твоите очи
където събрани са всички мои мечти
В прегръдката нежна разтапям се бавно